Раждането на бебе Мария беше изпълнено с невероятни приключения, въпреки че бях подготвена за този момент, в началото бях леко притеснена, все пак не знаех как ще протече всичко. Моята докторка беше в отпуск и бе извън града. Началото всичко започна с изтичането на околоплодните води, което се случи късно вечерта в 23 часа.Чантата с необходимите вещи за в родилното отделение беше отдавна готова и само чакаше момента за тръгване, но на мен определено ми се искаше да си остана вкъщи. Мъжът ми беше два пъти по притеснен от мен и само ме подканяше да побързам. Макар късният час позвъних на докторка ми, майка ми, моята най-добра приятелка, но телефона отговаряше само свободно, време бе за почивка и релакс. Все пак друга моя прителка и колежка вдигна телефона,все още не беше заспала и слава Богу, защото в този момент имах нужда от морална подкрепа :). Пътьом за болница я взехме и нея. В родилното ме приеха към полунощ и доктора беше категоричен да не чакаме бебе до сутринта. На връщане към вкъщи колата останала без ток и мъжа ми едва се прибрал. Вълнението беше голямо, тъй като не ми разрешиха да позвам телефон и никой не знаеше какво става с мен и бебето. Телефонът на родилното отделение прегря от звънене.Най- хубавото беше ,че моята приятлека беше открила докторката ми и съм много признателна и благодарна на д-р Ахинора Галева,че дойде въпреки факта, че беше в почивка. Тя е страхотен професионалист, наблюдаваше цялата ми бременност. Вече бях спокойна и раждането не ми изглеждаше вече толкова страшно. Тъй като не се получи никакво разкритие се наложи спешно секцио и в 17 часа на 28.08.2008 година ме вкараха в операционната. В 17.30 се роди най-прекрасното, най-желаното и чакано бебе на света - нашето слънчице Мария. Болките от операцията бяха страшни, болеше ме всичко, дори когато мигнех с клепачи, но тези мъки се забравя т след като видиш малкото човече. Видях моето слънчице вечерта, когато старшата акушерка дойде и ми показа моето бебче. Това малко бяло вързопче е смисъла на живота ни- на моя и на баща й, тогава така ми се искаше да го гушна въпреки силните болки. На сутринта я донесоха пак и тогава когатоя гушнах и й казах как се казва, малката бебка се усмихна и този момент бе благословен. Няма нищо по -красиво и вълшебно от усмивката на новия малък човек, на новия живот.